Населени места

Дата на публикуване: 10.02.2026

Последна актуализация: 10.02.2026

Свирачи е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, Област Хасково.

Селото е разположено в Югоизточните Родопи на 6 км южно от Ивайловград и на около 3 км западно от българо-гръцката граница. Други отстояния - 60 км югоизточно от Маджарово, на 60 км източно от Крумовград и на 124 км югоизточно от Хасково.

През селото минава основният път от общинския център Ивайловград към коритото на Бяла река и разположените по поречието ѝ селца. В покрайнините на селото има няколко малки извора, но като цяло землището е сухо, без значими водоизточници. На север, по пътя за Ивайловград, минава река Армира. Климатът е повлиян от Средиземноморието, характеризира се с мека зима, а лятото е горещо и сухо, като често температурите достигат 40ºC. Пролетта е топла и настъпва рано.

Селото е добре благоустроено, електрифицирано и водоснабдено. Разполага с медицински пункт, младежки дом (читалище), основно училище "Св.св. Кирил и Методий", църква, параклис, два магазина, два бар-ресторанта.

 

Църквата "Св. Димитър"

Църквата "Св. Димитър" е строена през 1859 г. от гръцки майстори. Тя е трикорабна едноабсидна псевдобазилика и притежава художествено стойностен иконостас с чудотворна икона на Св. Богородица. Църквата е типичен представител на възрожденската култова архитектура от средата на XIX в., паметник на културата.

Специален интерес представлява ритуалът, който се изпълнява по време на един от най-очакваните християнски празници – Голяма Богородица (15 август). По стара традиция след тържествената литургия вярващите имат възможност да седнат в средата на храма и всеки да подържи в ръцете си иконата на св. Богородица. Очевидци твърдят, че в някои тя заиграва и започва да ги удря, затова в района е известна като “биещата икона”. Според местно поверие, така светицата наказва грешниците, а други смятат, че носи здраве и щастие на богоизбраните. На този ден се прави също курбан за здраве. С тържествена литургия се чества и храмовият празник св. Димитър (26 октомври). Църквата е действаща, като богослужения се извършват всяка неделя и на християнски празници.

 

За римската могила край Свирачи, се смята, че е некропол на живеещите във вила „Армира“ (находяща се между с. Свирачи и гр. Ивайловград), и която за сега е единствената по рода си като архитектурно изпълнение на територията на страната и Балканите.

Тя се намира на 7км. от центъра на Ивайловград в близост до границата с Гърция. Античният некропол, е само на 1 км. диагонално на югоизток от Вила Армира. Ситуирането на надгробната Могила село Свирачи, начинът на изграждане и намерените при разкопките предмети от бита са потвърдили предположенията и научно са доказали, безспорната връзка между двата обекта.

Могилата край село Свирачи се намира на най-високото място в околността, като то е специално подбрано за да се открова с отлична видимост във всички посоки и по-голяма близост до боговете. Античният некропол при село Свирачи е строен, като могила-мавзолей за един от първите собственици на Вила Армира, но век по-късно по неизвестни причини е използван като фамилна гробница и за друг член на този аристократичен тракийски род. Голямата могила е едно от най-впечатляващите погребални съоръжения в България от римската епоха и представлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма с диаметър приблизително 60 м. В основата на насипа има изградена стъпаловидна конструкция от каменни блокове с дължина до 3.7 м, изрязани дъгообразно от външната страна и свързани един към друг с метални скоби.Могила село Свирачи е оригинално творение на древната архитектура, сравнимо по начин на изграждане с амфитеатрите и стадионите в римските градове.

При археологическите разкопки на Могила село Свирачи са разкрити неоспорими доказателства за изпълнен тракийски погребален ритуал. Намерени са останки от гроб на знатен тракиец и комплекс от 2 погребални колесници със скелетите на 4 расови коня от 2 впряга и куче. Погребението на тракийския аристократ е извършено чрез трупоизгаряне, като останките от кладата са били събрани в центъра на площадка и покрити с керемиди, а недалеч край могилата са били положени и любимите му животни, свързано с вярата в задгробния живот.Гробът съдържа много богат инвентар и дарове от бронзови, мраморни, стъклени и глинени съдове, начупени и полуразрушени от огъня. Открити са и три миниатюрни фрагмента от тънка златна пластина – част от златен накит и малка стъклена камея с образа на Медуза-Горгона – характерен елемент в декорацията на намиращата се в близост Вила Армира.

Понастоящем на терен на Могила село Свирачи, може да се види от могилния насип с каменната крепида около него, а находките от археологическите разкопки са в процес на консервация и реставрация. Очаква се, скоро да бъдат изложени в Националния исторически музей в София.