Човек,когато за първи път посети с.Ламбух остава запленен от красотата и чудната гледка, която се открива пред погледа на изненадания посетител.На запад величествено се откроява сградата на църквата „Св.Петър и Павел”, а по-надолу се синеят кристално бистрите води на езерото на язовир „Ивайловград”. На юг се открива широк хоризонт от зелена гора, ниви и поляни, а на север и изток сякаш на вечна стража са застанали двете могили.
Село Ламбух е най-новото село в община Ивайловград.Основано е през 1919/1920г. на територията, земите и постройките на съществуващия, но занемарен и изоставен манастир”Св.Петър и Павел” от заселници-бежанци от Беломорска Тракия.
Първоначално наименованието на селището е с.Манастир. По отношение на името на селото има две предположения/предания/.
Първото е, че под селото, където сега е яз. ”Ивайловград” е имало малък водопад и мостче, което се казвало „Ламбух” и оттам е останало името на новосъздаденото селище.Другото е, че на това място, където коритото на река Арда е най-стеснено, бягал някой си Ламби с откраднат овен на шия от манастира и прескочил теснината „Шейтан кюпрю”(Дяволския мост).И тия дето го гонили си казали „халал да му е овена”. И от тогава селото се нарекло Ламбово, което през 1934г. е преименувано на с.Ламбух.
Днес малкото останали жители на селото вярват, че природните дадености и забележителности на селото, близостта му до язовира, прекрасните условия за лов, риболов и туризъм ще привлекат нови заселници. А вековният бряст на входа на селото, все така горд и мълчалив, ще продължи да посреща и изпраща с тихо шумолене всички жители и гости на с.Ламбух.